Призракът на Путин наднича от европейските гардероби
" Без фотоси! ", заръчал австрийският канцлер Карл Нехамер, който посети на 11 април съветския президент Владимир Путин. От 75-минутния диалог не произтече нищо. Нехамер се запомни като единствения европейски водач, решил се на такава визита по време на съветската експанзия в Украйна. Остана му единствено утехата, че няма да го демонстрират за негов позор дружно с човек, определян като военнопрестъпник.
Разбираемо е: след Втората международна война мнозина са се срамували, че са се снимали с Хитлер. Европейските политици бързо си дадоха сметка, че Путин е отровен за кариерата им. Негови довчерашни другари се извъртяха безусловно за часове на 180 градуса, с цел да уверят обществеността, че съвсем не го познават.
Особено мощно усещане направи пируетът
на устремената към президентския пост във Франция крайнодясна лидерка Марина Льо Пен, която освен се снимаше гордо в Кремъл през 2017 година с Путин, само че уверяваше, че Крим е анексиран законно, тъй като такава била волята на жителите му. Тя финансираше политическите си акции със заеми от съветски банки, които още има да връща. След съветската експанзия на 24 февруари Льо Пен сподели пред телевизия BFMTV: “Владимир Путин отпреди 5 години не е същият като през днешния ден... Той пресече алената линия ". Десетина дни по-късно се появиха, че нейният Национален общ брой е унищожил 1,2 млн. предизборни листовки, тъй като в хвалбата си какъв брой е уважавана в чужбина бе пуснала и фотография с Путин. Партията отхвърли конфузния демарш, само че електронен вид на листовката.
Марина Льо Пен съумя да вземе изкусно противоположния завой, тъй като ѝ оказа помощ нейният противник от крайнодесния бранш Ерик Земур. Той изигра ролята на гръмоотвод за гнева на електората против флиртуването с Путин и по тази причина получи на първия тур на президентските избори във Франция единствено 7% от гласовете, до момента в който директно преди вота се бе доближил доста, съгласно сондажите, до мадам Льо Пен, която пък събра след маневрата си над 23%. Тя избра да приказва на гласоподавателите за инфлацията и другите последствия за джоба им от войната в Украйна, като упрекна президента Еманюел Макрон, че си губи времето в безплодни телефонни диалози с Путин. В същото време Ерик Земур търсеше виновност у бежанците от Украйна, които добавяли имигрантска тежест във Франция. Така Путин хвърли дългата си сянка чак до президентските избори в другия завършек на Европа, които по принцип не би трябвало да имат нищо общо с него.
Той повлия очевидно и върху
изборите в Унгария и Сърбия
седмица по-рано. Унгарският министър председател Виктор Орбан до последно се хвалеше, че е уникат измежду европейските водачи, тъй като се е срещал 12 пъти с Путин. Но още на 24 февруари, че " дружно със съдружниците от Европейски Съюз и НАТО осъждаме съветската военна офанзива ". Той поддържа глобите, само че отхвърли да прати оръжие в Украйна (само Унгария и България обявиха подобен отказ) и в това време продължи да търси способи за гарантиране на дълготрайни доставки на съветски природен газ, в това число и против възнаграждение в рубли, както упорства Путин. Атаките на обединената съпротива отби с изказванието, че по този начин подсигурява мир и разцвет в страната си. В резултат на гъвкавия си подход получи четвърти мандат, само че изложи на риск Унгария да загуби европейското си финансиране, тъй като продължаващият му флирт с Кремъл не остана неусетен. Еврокомисията реши да пусне в деяние първо против Унгария новия си механизъм за обвързване на върховенството на закона с еврофондовете.
Сръбският президент Александър Вучич също си обезпечи преизбиране, като си изгради
облик на стабилократ,
който дава убеденост на жителите си в новите неспокойни времена. Въпреки че Сърбия договаря за участие в Европейски Съюз, той не се причисли към най-тежките европейски санкции и резервира въздушните връзки сред Белград и Москва. С двойната си игра сред Европа и Русия Вучич продължава титовската линия на необвързване за да печели и от двата противоположни лагера. Но това може да го прати във фризера при Турция, която също стартира договаряния с Европейски Съюз и ги докара до кьорсокак.
В Италия някогашният вицепремиер от партията Северна лига Матео Салвини, който като евродепутат в Европарламента в Страсбург с тениска, върху която бе отпечатан обликът на Путин с фуражка на главата, даде тип, че се е покаял поради увлечението си по руския водач. На черния за европейския мир 24 февруари той отиде пред вратата на украинското посолство в Рим и от бели цветя на стъпалата му. После зачака италианците да му повярват, че е станал различен човек. Той е толкова безапелационен, колкото е някогашният италиански министър председател Силвио Берлускони, представящ се в последно време за мощно отчаян от досегашния си другар Путин. Още по-жалки наподобяват съветските храненици Герхард Шрьодер (бивш канцлер на Германия) и Франсоа Фийон (бивш министър председател на Франция), които се отхвърлиха от Путин под опасността самите те да станат обект на интернационалните наказания.
Разбира се, европейската картина няма да е цялостна,
в случай че липсва България
Тя е от най-уязвимите както в икономическо, по този начин и във военно отношение. От една страна, поддържа глобите, само че, от друга, би желала да не са доста строги и ефикасни. Защото се е докарала до съвсем 100-процентова енергийна обязаност с Русия. Каквото и придвижване да направи, може да бъде в нейна щета. Или ще загуби енергийни доставки, или ще ѝ костват доста скъпо. Военните ѝ качества са сведени до възможни обслужващи функционалности на съюзническо ниво. Сама не може да си пази нито небето, нито морето, нито сушата. Не ѝ остава друго, с изключение на да се уповава на съюзническата вярност и непознатата благосклонност.
Това изяснява за какво търпи съветската посланичка да я унижава. Защо, до момента в който в други страни политиците бягат от Путин като от скверен, у нас парламентарни партии натрупат рейтинг от путинофилия. И за какво България продължава да възприема Европейски Съюз и НАТО като " ние " и " те ". Защото още не е осъзнала къде ѝ е мястото на европейската карта.
Разбираемо е: след Втората международна война мнозина са се срамували, че са се снимали с Хитлер. Европейските политици бързо си дадоха сметка, че Путин е отровен за кариерата им. Негови довчерашни другари се извъртяха безусловно за часове на 180 градуса, с цел да уверят обществеността, че съвсем не го познават.
Особено мощно усещане направи пируетът
на устремената към президентския пост във Франция крайнодясна лидерка Марина Льо Пен, която освен се снимаше гордо в Кремъл през 2017 година с Путин, само че уверяваше, че Крим е анексиран законно, тъй като такава била волята на жителите му. Тя финансираше политическите си акции със заеми от съветски банки, които още има да връща. След съветската експанзия на 24 февруари Льо Пен сподели пред телевизия BFMTV: “Владимир Путин отпреди 5 години не е същият като през днешния ден... Той пресече алената линия ". Десетина дни по-късно се появиха, че нейният Национален общ брой е унищожил 1,2 млн. предизборни листовки, тъй като в хвалбата си какъв брой е уважавана в чужбина бе пуснала и фотография с Путин. Партията отхвърли конфузния демарш, само че електронен вид на листовката.
Марина Льо Пен съумя да вземе изкусно противоположния завой, тъй като ѝ оказа помощ нейният противник от крайнодесния бранш Ерик Земур. Той изигра ролята на гръмоотвод за гнева на електората против флиртуването с Путин и по тази причина получи на първия тур на президентските избори във Франция единствено 7% от гласовете, до момента в който директно преди вота се бе доближил доста, съгласно сондажите, до мадам Льо Пен, която пък събра след маневрата си над 23%. Тя избра да приказва на гласоподавателите за инфлацията и другите последствия за джоба им от войната в Украйна, като упрекна президента Еманюел Макрон, че си губи времето в безплодни телефонни диалози с Путин. В същото време Ерик Земур търсеше виновност у бежанците от Украйна, които добавяли имигрантска тежест във Франция. Така Путин хвърли дългата си сянка чак до президентските избори в другия завършек на Европа, които по принцип не би трябвало да имат нищо общо с него.
Той повлия очевидно и върху
изборите в Унгария и Сърбия
седмица по-рано. Унгарският министър председател Виктор Орбан до последно се хвалеше, че е уникат измежду европейските водачи, тъй като се е срещал 12 пъти с Путин. Но още на 24 февруари, че " дружно със съдружниците от Европейски Съюз и НАТО осъждаме съветската военна офанзива ". Той поддържа глобите, само че отхвърли да прати оръжие в Украйна (само Унгария и България обявиха подобен отказ) и в това време продължи да търси способи за гарантиране на дълготрайни доставки на съветски природен газ, в това число и против възнаграждение в рубли, както упорства Путин. Атаките на обединената съпротива отби с изказванието, че по този начин подсигурява мир и разцвет в страната си. В резултат на гъвкавия си подход получи четвърти мандат, само че изложи на риск Унгария да загуби европейското си финансиране, тъй като продължаващият му флирт с Кремъл не остана неусетен. Еврокомисията реши да пусне в деяние първо против Унгария новия си механизъм за обвързване на върховенството на закона с еврофондовете.
Сръбският президент Александър Вучич също си обезпечи преизбиране, като си изгради
облик на стабилократ,
който дава убеденост на жителите си в новите неспокойни времена. Въпреки че Сърбия договаря за участие в Европейски Съюз, той не се причисли към най-тежките европейски санкции и резервира въздушните връзки сред Белград и Москва. С двойната си игра сред Европа и Русия Вучич продължава титовската линия на необвързване за да печели и от двата противоположни лагера. Но това може да го прати във фризера при Турция, която също стартира договаряния с Европейски Съюз и ги докара до кьорсокак.
В Италия някогашният вицепремиер от партията Северна лига Матео Салвини, който като евродепутат в Европарламента в Страсбург с тениска, върху която бе отпечатан обликът на Путин с фуражка на главата, даде тип, че се е покаял поради увлечението си по руския водач. На черния за европейския мир 24 февруари той отиде пред вратата на украинското посолство в Рим и от бели цветя на стъпалата му. После зачака италианците да му повярват, че е станал различен човек. Той е толкова безапелационен, колкото е някогашният италиански министър председател Силвио Берлускони, представящ се в последно време за мощно отчаян от досегашния си другар Путин. Още по-жалки наподобяват съветските храненици Герхард Шрьодер (бивш канцлер на Германия) и Франсоа Фийон (бивш министър председател на Франция), които се отхвърлиха от Путин под опасността самите те да станат обект на интернационалните наказания.
Разбира се, европейската картина няма да е цялостна,
в случай че липсва България
Тя е от най-уязвимите както в икономическо, по този начин и във военно отношение. От една страна, поддържа глобите, само че, от друга, би желала да не са доста строги и ефикасни. Защото се е докарала до съвсем 100-процентова енергийна обязаност с Русия. Каквото и придвижване да направи, може да бъде в нейна щета. Или ще загуби енергийни доставки, или ще ѝ костват доста скъпо. Военните ѝ качества са сведени до възможни обслужващи функционалности на съюзническо ниво. Сама не може да си пази нито небето, нито морето, нито сушата. Не ѝ остава друго, с изключение на да се уповава на съюзническата вярност и непознатата благосклонност.
Това изяснява за какво търпи съветската посланичка да я унижава. Защо, до момента в който в други страни политиците бягат от Путин като от скверен, у нас парламентарни партии натрупат рейтинг от путинофилия. И за какво България продължава да възприема Европейски Съюз и НАТО като " ние " и " те ". Защото още не е осъзнала къде ѝ е мястото на европейската карта.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ